Какви Са Ползите И Защо Да Приемаме КОЕНЗИМ Q10?

 

Какво е коензим Q10?

Коензим Q10 е основно съединение, което се намира в почти всяка клетка в човешкото тяло. Заради повсеместното му присъствие в природата и неговата хинон структура , той е известен също като убихинон.

Намира се в клетъчните мембрани и е особено добре известен със своята роля в електрон транспортната верига в митохондриалните мембрани по време на аеробно клетъчно дишане. Адекватни количества от коензим Q10 са необходими за клетъчното дишане и АТФ производство.

Коензим Q10 също функционира като антиоксидант и неговото присъствие е доказано във всички клетъчни мембрани, в кръвта, както в липопротеини с висока, така и в такива с ниска плътност, където бива снабден с антиоксидантни свойства (Crane, 2001).

Въпреки че химическата структура на коензим Q10 е подобна на витамин К, той не се счита за витамин, защото е единственият мастно-разтворим антиоксидант, който животинските клетки синтезират в тялото (Bhagavan and Chopra, 2006). Клетките главно разчитат на биосинтез за снабдяването им с коензим Q10.

Какви са физиологичните и клиничните приложения на коензим Q10?

 

Нивата на коензим Q10 се определят от времето за производство и времето на консумация в организма. Тези нива могат да бъдат променени при редица болестни състояния, сред които сърдечно-съдови заболявания и дегенеративни мускулни заболявания (Turunen et al., 2004).

Доказано е, че в редица организми, влиянието върху нивата на коензим Q10, причинява множество фенотипни ефекти, които могат да се обяснят на базата на значителното му влияние върху експресията на много гени участващи главно в клетъчната сигнализация, контрол на метаболизма, транспорта и транскрипцията, наред с други, което показва важна роля за коензим Q10 като мощен генен регулатор (Groneberg et al., 2005; Santos-González et al., 2007).

Коензим Q10 е също с доказан ефект върху генната експресия, която може да обясни неговите ефекти върху общ тъканен метаболизъм (Groneberg et al., 2005; Schmelzer et al., 2008).

Множество болестни процеси, свързани с липсата на коензим Q10 могат да бъдат повлияни от хранителните добавки с коензим Q10, включително първичен и вторичен дефицит на коензим Q10, митохондриални заболявания, фибромиалгия, сърдечно-съдови заболявания, невродегенеративни заболявания, рак, диабет мелитус, мъжко безплодие и пародонтоза (Таблица 1).

Таблица 1. Най-честите физиологични и клинични приложения на коензим Q10.

Какви са функциите и механизмът на действие на Коензим Q10?

Поради участието си в синтеза на АТФ, коензим Q10 засяга функцията на всички клетки в тялото, особено на тези с високо енергийно търсене, което го прави от съществено значение за здравето на всички тъкани и органи.

Коензим Q10 е единственият мастно-разтворим антиоксидант, синтезиран ендогенно и ефективно предотвратява окисляването на протеини, липиди и ДНК.

Коензим Q10 играе основна роля в митохондриалната биоенергетика, анеговите добре признати антиоксидантни свойства представляват основа за неговите клинични приложения, въпреки че някои от неговите ефекти могат да бъдат свързани с механизъм на генна индукция (Littarru and Tiano, 2010).

Днес можем да срещнем и няколко други важни функции на коензим Q10 (Таблица 2).

Таблица 2. Функции на коензим Q10.

Коензим Q10 се намира естествено в хранителни източници като сърце, пилешки бут, херинга и пъстърва. Дневният прием от храна се оценява на 3-5 мг коензим Q10 на ден, което е недостатъчно, за да се извлекат ползите му. По тази причина, хората, които имат нужда от приложенията на коензим Q10, трябва да го приемат под формата на хранителна добавка.

Чревната абсорбция е три пъти по-бърза, ако е коензим Q10 се суплементира с прием на храна. След усвояването, коензим Q10 се появява в плазмените липопротеини и в черния дроб, но обикновено не в сърцето или бъбреците (Ochiai et al., 2007). Въпреки това, с добавки с по-високо съдържание (150 мг/ден), сърцето и скелетните мускулите показват значително увеличение на общия коензим Q10, което предполага, че плазмените концентрации на коензим Q10 са по-високи и улесняват усвояването от периферните тъкани (Sohal and Forster, 2007).

Биохимичните характеристики на коензим Q10 са важни за да разберем усвояването и разпространението след орален прием. Коензим Q10 се усвоява бавно от малките червата, вероятно защото има високо молекулно тегло и не е много разтворим във вода, преминава в лимфните пътища, и накрая към кръвта и тъканите.

Какви са ползите от прием на коензим Q10?

Многобройни проучвания са изследвали ползата от добавката на коензим Q10 за подобряване на сърдечно-съдовата функция чрез повишено производство на енергия, подобряване на контрактилитета на сърдечния мускул и неговата мощна антиоксидантна активност, особено превенция на окисляване на липопротеини с ниска плътност (LDL).

Коензим Q10 понижава кръвното налягане. Точния механизмът не е известен, но една теория е, че намалява периферно съпротивление чрез запазване на азотен оксид (Pepe et al., 2007). Азотният оксид отпуска периферните артерии, понижавайки кръвното налягане.

Изчерпването на коензим Q10 може да е причина за индуциранoто от статини миопатии, наблюдавани при някои пациенти, най-сериозните от което е рабдомиолиза. Следователно, допълването с коензим Q10 е препоръчително за предотвратяване на миопатичните странични ефекти свързани със статиновите лекарства. Напоследък също е така съобщават за странични ефекти на статините върху енергията и умората при усилие (Golomb et al., 2012).

Въпреки това, е важно да се отбележи, че клинични доказателства, подкрепящи употребата на коензим Q10 в лечението на статин-индуцирана миопатия е ограничено (Wyman et al., 2010).

Механизмите за полза на коензим Q10 при рак включват укрепване на имунната система и антиоксидантен ефект.

Открити са намалени нива на коензим Q10 в плазма на жени с рак на гърдата. Проучванията показват случаи, при които прием на 390 мг коензим Q10 ежедневно води до регресия на тумора и изчезване на по-рано диагностицирани метастази.

Една до три години по-късно, в зависимост от случая, метастазите не са се появили отново (Rusciani et al., 2006).

Серумни нива на коензим Q10 при пациенти с диабет тип 2 често са намалени и могат да бъдат свързани със субклинична диабетна кардиомиопатия, обратима чрез суплементиране с коензим Q10 (Miyake et al., 2011).

Добавката на коензим Q10повишава плазмените нива, води до подобрена ендотелна функция в брахиалната артерия, значително намалява както систолното, така и диастолното кръвно налягане.

Плазмените нива на коензим Q10 се повишават с всеки триместър на бременност и загуба на плода с последващ спонтанен аборт е свързан с ниски нива на коензим Q10.

Добавката с коензим Q10 намалява риска от развиваща се прееклампсия (гестационна хипертония при връзка със значителни количества протеин в урината) при жени с риск от заболяването (Teran et al., 2009).

Намаляване на ефективността на антиоксиданта системи е предложено като фактор за стареене на кожата. Следователно, в козметичната индустрия антиоксидантът коензим Q10 се използва широко в продукти против стареене (Moore, 2002).

Намаляване на нивата на коензим Q10 по време на стареене може да бъдеедин от основните фактори за развитието на хронични заболявания при възрастни хора. Освен това, тъй като коензим Q10 не е така само антиоксидант, но също така участва в множество от клетъчни процеси подходящо поемане на коензим Q10в клетъчния е от решаващо значение за подобряване на клетъчната активност по време на стареене. Поддържане на функционалните нива на коензим Q10 в клетъчните мембрани или чрез хранителни добавки или чрез подобряване ендогенният синтез може да бъде ключова стратегия за подобряване здраве по време на стареене (López-Lluch et al., 2010).

Не забравяйте да се консултирате с квалифициран нутриционист, диетолог или лекар преди да започнете употреба на коензим Q10.

 

Автор: Костадин Цветков

 

Проучвания

 

Adarsh, K., Kaur, H., Mohan, V., 2008. Coenzyme Q10(CoQ10) in isolated diastolic heart failure in hypertrophic cardiomyopathy (HCM). BioFactors, 32(1-4), pp.145-149.

Alcázar-Fabra, M., Navas, P., Brea-Calvo, G., 2016. Coenzyme Q biosynthesis and its role in the respiratory chain structure. Biochimica et Biophysica Acta (BBA) - Bioenergetics, 1857(8), pp.1073-1078.

Artuch, R., Salviati, L., Jackson, S., Hirano, M., Navas, P., 2009. Coenzyme Q10 Deficiencies in Neuromuscular Diseases. Advances in Experimental Medicine and Biology, pp.117-128.

Belardinelli, R., Mucaj, A., Lacalaprice, F., Solenghi, M., Seddaiu, G., Principi, F., Tiano, L.,

Littarru, G., 2006. Coenzyme Q10 and exercise training in chronic heart failure. European Heart Journal, 27(22), pp.2675-2681.

Bhagavan, H. and Chopra, R., 2006. Coenzyme Q10: Absorption, tissue uptake, metabolism and pharmacokinetics. Free Radical Research, 40(5), pp.445-453.

Caso, G., Kelly, P., McNurlan, M., Lawson, W., 2007. Effect of Coenzyme Q10 on Myopathic Symptoms in Patients Treated With Statins. The American Journal of Cardiology, 99(10), pp.1409-1412.

Celik, T. and Iyisoy, A., 2009. Coenzyme Q10 and Coronary Artery Bypass Surgery: What We Have Learned From Clinical Trials. Journal of Cardiothoracic and Vascular Anesthesia, 23(6), pp.935-936.

Cenedella, R. J., Neely, A. R., Sexton, P., 2005. Concentration and distribution of ubiquinone (coenzyme Q), the endogenous lipid antioxidant, in the rat lens: effect of treatment with simvastatin. Molecular vision, 11, 594–602.

Cooper, J., Korlipara, L., Hart, P., Bradley, J., Schapira, A., 2008. Coenzyme Q10and vitamin E deficiency in Friedreich’s ataxia: predictor of efficacy of vitamin E and coenzyme Q10therapy. European Journal of Neurology, 15(12), pp.1371-1379.

Cordero, M., Alcocer-Gómez, E., Culic, O., Carrión, A., de Miguel, M., Díaz-Parrado, E., Pérez-Villegas, E., Bullón, P., Battino, M., Sánchez-Alcazar, J., 2014. NLRP3 Inflammasome Is Activated in Fibromyalgia: The Effect of Coenzyme Q10. Antioxidants & Redox Signaling, 20(8), pp.1169-1180.

Cordero, M., Cano-García, F., Alcocer-Gómez, E., De Miguel, M., Sánchez-Alcázar, J., 2012. Oxidative Stress Correlates with Headache Symptoms in Fibromyalgia: Coenzyme Q10 Effect on Clinical Improvement. PLoS ONE, 7(4), p.e35677.

Crane, F., 2001. Biochemical Functions of Coenzyme Q10. Journal of the American College of Nutrition, 20(6), pp.591-598.

Döring, F., 2005. Coenzyme Q10 affects expression of genes involved in cell signalling, metabolism and transport in human CaCo-2 cells. The International Journal of Biochemistry & Cell Biology, 37(6), pp.1208-1218.

Döring, F., Schmelzer, C., Lindner, I., Vock, C., Fujii, K., 2007. Functional connections and pathways of coenzyme Q10-inducible genes: An in-silico study. IUBMB Life, 59(10), pp.628-633.

Golbidi, S., Alireza Ebadi, S., Laher, I., 2011. Antioxidants in the Treatment of Diabetes. Current Diabetes Reviews, 7(2), pp.106-125.

Golomb, B., Evans, M., Dimsdale, J., White, H., 2012. Effects of Statins on Energy and Fatigue With Exertion: Results From a Randomized Controlled Trial. Archives of Internal Medicine, 172(15).

Groneberg, D., Kindermann, B., Althammer, M., Klapper, M., Vormann, J., Littarru, G., Döring, F., 2005. Coenzyme Q10 affects expression of genes involved in cell signalling, metabolism and transport in human CaCo-2 cells. The International Journal of Biochemistry & Cell Biology, 37(6), pp.1208-1218.

Hamilton, S., Chew, G., Watts, G., 2007. Therapeutic regulation of endothelial dysfunction in type 2 diabetes mellitus. Diabetes and Vascular Disease Research, 4(2), pp.89-102.

Henchcliffe, C. and Beal, M., 2008. Mitochondrial biology and oxidative stress in Parkinson disease pathogenesis. Nature Clinical Practice Neurology, 4(11), pp.600-609.

Kaas, L., Struijs, P., Ring, D., van Dijk, C., Eygendaal, D., 2012. Treatment of Mason Type II Radial Head Fractures Without Associated Fractures or Elbow Dislocation: A Systematic Review. The Journal of Hand Surgery, 37(7), pp.1416-1421.

Lee, J., Boo, J., Ryu, H., 2009. The failure of mitochondria leads to neurodegeneration: Do mitochondria need a jump start?☆. Advanced Drug Delivery Reviews, 61(14), pp.1316-1323.

Littarru, G. and Tiano, L., 2010. Clinical aspects of coenzyme Q10: An update. Nutrition, 26(3), pp.250-254.

López-Lluch, G., Rodríguez-Aguilera, J., Santos-Ocaña, C., Navas, P., 2010. Is coenzyme Q a key factor in aging?. Mechanisms of Ageing and Development, 131(4), pp.225-235.

Mancini, A. and Balercia, G., 2011. Coenzyme Q10 in male infertility: Physiopathology and therapy. BioFactors, 37(5), pp.374-380.

Marappan, G., 2020. Coenzyme Q10: Regulators of Mitochondria and beyond. Apolipoproteins, Triglycerides and Cholesterol.

Miyake, Y., Shouzu, A., Nishikawa, M., Yonemoto, T., Shimizu, H., Omoto, S., Hayakawa, T.,

Inada, M., 2011. Effect of Treatment with 3-Hydroxy-3-methylglutaryl Coenzyme A Reductase Inhibitors on Serum Coenzyme Q10 in Diabetic Patients. Arzneimittelforschung, 49(04), pp.324-329.

Moore, A., 2002. The biochemistry of beauty. EMBO reports, 3(8), pp.714-717.

Ochiai, A., Itagaki, S., Kurokawa, T., Kobayashi, M., Hirano, T., Iseiki, K., 2007. Improvement in Intestinal Coenzyme Q10 Absorption by Food Intake. YAKUGAKU ZASSHI, 127(8), pp.1251-1254.

Papucci, L., Schiavone, N., Witort, E., Donnini, M., Lapucci, A., Tempestini, A., Formigli, L., Zecchi-Orlandini, S., Orlandini, G., Carella, G., Brancato, R., Capaccioli, S., 2003. Coenzyme Q10 Prevents Apoptosis by Inhibiting Mitochondrial Depolarization Independently of Its Free Radical Scavenging Property. Journal of Biological Chemistry, 278(30), pp.28220-28228.

Pepe, S., Marasco, S., Haas, S., Sheeran, F., Krum, H., Rosenfeldt, F., 2007. Coenzyme Q10 in cardiovascular disease. Mitochondrion, 7, pp.S154-S167.

Prakash, S., Sunitha, J., Hans, M., 2010. Role of coenzyme Q10as an antioxidant and bioenergizer in periodontal diseases. Indian Journal of Pharmacology, 42(6), p.334.

Quinzii, C. and Hirano, M., 2011. Primary and secondary CoQ10 deficiencies in humans. BioFactors, 37(5), pp.361-365.

Rodríguez-Hernández, Á., Cordero, M., Salviati, L., Artuch, R., Pineda, M., Briones, P., Gómez Izquierdo, L., Cotán, D., Navas, P., Sánchez-Alcázar, J., 2009. Coenzyme Q deficiency triggers mitochondria degradation by mitophagy. Autophagy, 5(1), pp.19-32.

Roffe, L., Schmidt, K., Ernst, E., 2004. Efficacy of Coenzyme Q10 for Improved Tolerability of Cancer Treatments: A Systematic Review. Journal of Clinical Oncology, 22(21), pp.4418-4424.

Rosenfeldt, F., Haas, S., Krum, H., Hadj, A., Ng, K., Leong, J., Watts, G., 2007. Coenzyme Q10 in the treatment of hypertension: a meta-analysis of the clinical trials. Journal of Human Hypertension, 21(4), pp.297-306.

Rusciani, L., Proietti, I., Rusciani, A., Paradisi, A., Sbordoni, G., Alfano, C., Panunzi, S., De Gaetano, A., Lippa, S., 2006. Low plasma coenzyme Q10 levels as an independent prognostic factor for melanoma progression. Journal of the American Academy of Dermatology, 54(2), pp.234-241.

Sandor, P., Di Clemente, L., Coppola, G., Saenger, U., Fumal, A., Magis, D., Seidel, L., Agosti, R., Schoenen, J., 2005. Efficacy of coenzyme Q10 in migraine prophylaxis: A randomized controlled trial. Neurology, 64(4), pp.713-715.

Santos-González, M., Gómez Díaz, C., Navas, P., Villalba, J., 2007. Modifications of plasma proteome in long-lived rats fed on a coenzyme Q10-supplemented diet. Experimental Gerontology, 42(8), pp.798-806.

Schmelzer, C., Lindner, I., Rimbach, G., Niklowitz, P., Menke, T., Döring, F., 2008. Functions of coenzyme Q10in inflammation and gene expression. BioFactors, 32(1-4), pp.179-183.

Sohal, R. and Forster, M., 2007. Coenzyme Q, oxidative stress and aging. Mitochondrion, 7, pp.S103-S111.

Stack, E., Matson, W., Ferrante, R., 2008. Evidence of Oxidant Damage in Huntington's Disease: Translational Strategies Using Antioxidants. Annals of the New York Academy of Sciences, 1147(1), pp.79-92.

Teran, E., Hernandez, I., Nieto, B., Tavara, R., Ocampo, J.,Calle, A., 2009. Coenzyme Q10 supplementation during pregnancy reduces the risk of pre-eclampsia. International Journal of Gynecology & Obstetrics, 105(1), pp.43-45.

Tiano, L. and Busciglio, J., 2011. Mitochondrial dysfunction and Down's syndrome: Is there a role for coenzyme Q10?. BioFactors, 37(5), pp.386-392.

Turunen, M., Olsson, J., Dallner, G., 2004. Metabolism and function of coenzyme Q. Biochimica et Biophysica Acta (BBA) - Biomembranes, 1660(1-2), pp.171-199.

Turunen, M., Wehlin, L., Sjöberg, M., Lundahl, J., Dallner, G., Brismar, K., Sindelar, P., 2002. β2-Integrin and lipid modifications indicate a non-antioxidant mechanism for the anti-atherogenic effect of dietary coenzyme Q10. Biochemical and Biophysical Research Communications, 296(2), pp.255-260.

Wyman, M., Leonard, M. Morledge, T., 2010. Coenzyme Q10: A therapy for hypertension and statin-induced myalgia?. Cleveland Clinic Journal of Medicine, 77(7), pp.435-442.

Zhang, X., Liu, H., Hao, Y., Xu, L., Zhang, T., Liu, Y., Guo, L., Zhu, L., Pei, Z., 2018. Coenzyme Q10 protects against hyperlipidemia-induced cardiac damage in apolipoprotein E-deficient mice. Lipids in Health and Disease, 17(1).